Изграждането на прогресивно интегриращ се европейски енергиен пазар наложи преосмисляне на националните енергийни стратегии, който до голяма степен губят традиционните си граници и стават част от общата европейска стратегия. Приоритетите на енергийната стратегия следват приоритетите на енергийната политика на Европейския съюз, а именно: сигурност на доставките; конкуренция в енергийния сектор; опазване на околната среда.
Енергийната ефективност е средство за повишаване качеството на енергийните услуги при приемлива цена за обществото и възможност за намаляване на енергопотреблението чрез внедряване на конкретни мерки за икономия на енергия. Тази политика, като съставна част от енергийната политика на Република България, се базира на националните приоритети и е в хармония с изискванията на европейските директиви и пазарни механизми.
Нормативната база в областта на енергийната ефективност включва:
- Закон за енергетиката;
- Закон за енергийната ефективност;
- Закон за малките и средни предприятия;
- Закон за устройство на територията;
- Подзаконови нормативни актове (Наредба за енергийните характеристики на обектите; Наредба за сертифициране на сгради за енергийна ефективност; Наредба за обследване за енергийна ефективност; Наредба за обстоятелствата и реда за вписване на лицата, извършващи сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност, и получаване на информация; Наредба за топло съхранение и икономия на енергия в сгради; Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти).
- Други нормативни документи.
За изпълняване на държавната политика за енергийна ефективност правителството на Република България прие “Национална краткосрочна програма за енергийна ефективност 2005 – 2007г. ” и “ Национална дългосрочна програма за енергийна ефективност 2005 – 2015г. ”.
“Енергиен мениджмънт” представлява приложението на комплекс от инженерни и икономически принципи за контрол и управление на разходите за отопление. Основна цел на програма за енергиен мениджмънт е осигуряване на микроклимата в сградите или качеството на произвеждания продукт с минимални разходи за енергия и предотвратяване на замърсяването на околната среда.
Енергийното обследване е ядрото в програмата за енергиен мениджмънт, особено когато тя се въвежда за пръв път. В този случай то се явява и основната стъпка за формиране на стратегия за последващо развитие на програмата. Състои се в изучаване на:
- обекта по отношение на консумирането на енергия и свързаните с това разходи;
- състоянието на използваните енергопреобразуващи елементи и системи;
- технологичното ниво на тези системи, и резултира в разработване на ефективни енергоспестяващи мерки.
В цялостната си постройка и провеждане енергийното обследване се изгражда на базата на систематизирани правила и процедури, целящи разкриване на потенциални възможности за икономия на енергия на базата на анализ на действието на обекта от достатъчно дълъг изминал период до момента на осъществяването му. Видовете, обхвата и правилата за извършване на обследване за енергийна ефективност се регламентират в Наредба за обследване за енергийна ефективност по Закона за енергийната ефективност.
Успехът, постигнат в намаляване разходите за енергия не може да бъде подържан без непрекъснати наблюдения, сравнения и анализ. Този процес е известен като мониторинг и представлява неотменна част на програмата за енергиен мениджмънт.Енергийното обследване осигурява обратна връзка по обобщени показатели с периодичност от няколко години. Системата за мониторинг играе ролята на непрекъсната обратна връзка към органите за оперативно управление на енергопотреблението. Наред с това, тя осигурява пълна и детайлна и информация, необходима за периодичното провеждане на енергийно обследване, като съкращава разходите и сроковете на изпълнението им, при значително по – високо качество и точност на констатациите, оценките и предложенията.
Успешното внедряване и експлоатация на проекти по енергийна ефективност често се ограничават от трудно постигнатото съгласие между партньорите за получаваните икономии на енергия и парични средства. Опитът от много проекти показва, че тези от тях, които са на базата на строго провеждани мерки по измерване и верификация ( потвърждение ) са средно с около 20 % по- високи икономии. Допълнителните разходи за изпълнението на програма по И&В са не повече от 5 %, но те се изкупуват за броени месеци за сметка на допълнителните икономии и на съкратените разходи за функциониране и подържане на оборудването. Използването на възможностите за И&В облекчава разпределянето на различните рискове, свързани с постигането на икономия на разходите за енергия, между доставчиците и потребителите на проекта. В резултат се облекчава финансирането, намалява се риска и се подобрява управлението му. За тези цели е създаден международен протокол за мониторинг и верификация на икономиите.
Макар че се търси спестяването на енергия при проектите за енергийна ефективност, крайната цел е икономията на пари. Поради тази причина оценката на проекта за енергийна ефективност става не само на основа на технически показатели, а и на базата на финансови показатели. Главните цели на финансовата оценка на мерките и проектите за енергийна ефективност са:
- да се установи дали мярката или проектът е печеливш или не;
- да даде възможност да се сравнят и подредят по важност различните мерки и проекти;
- да даде информация на банката или друга финансираща институция дали финансовите показатели на проекта удовлетворяват изискванията и за финансиране на такъв род проекти.
Инвестирането в енергийната ефективност е средство за намаляване на разходите, допринасящо за подобряване на националната конкурентно способност, намаляване на зависимостта от внос на енергоносители и опазване на околната среда. За разлика от класическата енергетика при реализирането на проекта за подобряване на енергийната ефективност няма дълги периоди на строителство и средствата започват да се възстановяват веднага след влагането им.
Съществуват известни пречки при реализирането на проекти по енергийна ефективност в България. Основните бариери за осъществяването в по – широк мащаб на този проект са следните: затруднен достъп до финансов ресурс; поемане на значителен риск; недостатъчен капацитет за разработване на проекти, атрактивни за банково финансиране по енергийна ефективност; слаби финансови стимули за крайния енергиен потребител; информационни бариери – слаба или недостатъчна осведоменост.
За реализиране на проектите, които ще бъдат включени в Националната краткосрочна програма по енергийна ефективност, възможни се следните източници на финансиране:
- собствени средства на инвеститора;
- републикански бюджет;
- заемен капитал;
- продажба на единици редуцирани емисии;
- европейска схема с търговия с квоти за емисии на парникови газове;
- безвъзмездни средства.